15.08.2007 г., 23:26

Още ли

886 0 1

Още ли

Свети луната самотно

като далечно синьо око.

Втренчени в мене, звездите

продължават безспирно да питат

         още ли пазя думите скрити

         за онези мигове кратки.

         Кратки блясъци, с нежност пропити

         на невъзвратимите вчерашни страсти.

Още ли парят пръстите забити

в ухаещото злато на косите ти?

Още ли пламтят устните впити

в целувките, обсипали гърдите ти?

01.04.2005                           Николай Иванов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...