Още ли
Свети луната самотно
като далечно синьо око.
Втренчени в мене, звездите
продължават безспирно да питат
още ли пазя думите скрити
за онези мигове кратки.
Кратки блясъци, с нежност пропити
на невъзвратимите вчерашни страсти.
Още ли парят пръстите забити
в ухаещото злато на косите ти?
Още ли пламтят устните впити
в целувките, обсипали гърдите ти?
01.04.2005 Николай Иванов
© Николай Иванов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
