Още ли
Свети луната самотно
като далечно синьо око.
Втренчени в мене, звездите
продължават безспирно да питат
още ли пазя думите скрити
за онези мигове кратки.
Кратки блясъци, с нежност пропити
на невъзвратимите вчерашни страсти.
Още ли парят пръстите забити
в ухаещото злато на косите ти?
Още ли пламтят устните впити
в целувките, обсипали гърдите ти?
01.04.2005 Николай Иванов
© Николай Иванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
