Още ли
Свети луната самотно
като далечно синьо око.
Втренчени в мене, звездите
продължават безспирно да питат
още ли пазя думите скрити
за онези мигове кратки.
Кратки блясъци, с нежност пропити
на невъзвратимите вчерашни страсти.
Още ли парят пръстите забити
в ухаещото злато на косите ти?
Още ли пламтят устните впити
в целувките, обсипали гърдите ти?
01.04.2005 Николай Иванов
© Николай Иванов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
