Още миг...
Oще миг... ще си тръгна от тебе.
Не протягай прекършени длани!
В любовта ми мечтите красиви
ще заспиват с последните сълзи.
А наддумват се сякаш звездите.
Всяка мисли, че аз съм си нейна,
но немеят в сърцето ми мислите,
със които отключвах вратите...
И заспиват в душата ми птиците,
със които летях в онзи свят
и с които достигах звънците
на небесния Рай в моя Ад.
Още миг... ще отлитнат и птиците.
Дните северни ще ме заледят.
А последните стъпки на лятото
в нечий друг живот ще заехтят.
Този миг... във душата си носех.
Обич исках и за нея живях.
И за нея пожертвах животите.
И за нея в съня си копнях.
Не протягай прекършени длани!
В любовта ми мечтите красиви
ще заспиват с последните сълзи.
А наддумват се сякаш звездите.
Всяка мисли, че аз съм си нейна,
но немеят в сърцето ми мислите,
със които отключвах вратите...
И заспиват в душата ми птиците,
със които летях в онзи свят
и с които достигах звънците
на небесния Рай в моя Ад.
Още миг... ще отлитнат и птиците.
Дните северни ще ме заледят.
А последните стъпки на лятото
в нечий друг живот ще заехтят.
Този миг... във душата си носех.
Обич исках и за нея живях.
И за нея пожертвах животите.
И за нея в съня си копнях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
