24.07.2008 г., 11:20

Още си тук

1.2K 0 24

                                                                         Посвещавам на поета-приятел, в отпуск от

                                                                                                                            "Откровения"

Още си тук...

Присмехулно надничаш...

Сякаш си дух, обладал всеки стих...

Сякаш напук

вертикално потичаш -

ред подир ред върху белия лист...

 

Срещам те пак...

В чужди чувства и думи -

живите сенки на твойто перо...

Сред полумрак,

по светулкови друми

пия от стъпките твои... добро...

 

Още си тук...

И камбаните биеш...

За да събудиш  заспалия свят...

Всеки абсурд

със любов да повиеш...

Всеки трън да го превърнеш във цвят...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просто не мога да издържа
  • Много хубаво емоционално посвещение, поздрав.
  • Много хубаво посвещение!
    Поздравления, Риа!
  • Даа, още е тук!
    И ще бъде!
    Поздрави, Риа!
  • Тръните още, магарета вкусват.
    Истински зная е само цвета.
    Ти твориш блестящо изкуство
    моят поклон за теб е сега...
    Моля те Гери, не спирай да пишеш
    нека света коленичи пред теб.
    Ти със римата можеш да дишаш.
    Ти си прекрасен поеточовек....

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...