Още утре
Сред хиляди погледи, като сред водоскоци,
преливащи в тялото ми ежедневие
вървя, а лъжичката доза емоция
в джоба съм стиснал от притеснение.
Залъгвам сетивата си полу-причинно,
с полу-усмивка полу-песни пея.
Недоповярвал в чуждата и своя невинност,
доживот умирам и до смърт живея.
Още утре ще повикам с пръст трамваите,
слисаните светофари в кръг ще светят.
Подръка вървящ със тях денят ще оправдаем
за бъдещите спазми на сърцето.
преливащи в тялото ми ежедневие
вървя, а лъжичката доза емоция
в джоба съм стиснал от притеснение.
Залъгвам сетивата си полу-причинно,
с полу-усмивка полу-песни пея.
Недоповярвал в чуждата и своя невинност,
доживот умирам и до смърт живея.
Още утре ще повикам с пръст трамваите,
слисаните светофари в кръг ще светят.
Подръка вървящ със тях денят ще оправдаем
за бъдещите спазми на сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
