Аз още вярвам в любовта,
която идва със замах
и преобръща ми света,
изтупва чувства целите във прах!
Онази дето носи във стомаха
пърхащи импулси и вълнува.
Която кара ми душата
да се отпусне. Да не се страхува.
Аз още вярвам в любовта,
която трае цял живот,
която носи ми смеха,
опората. И всеки поглед нов
е сякаш като първа среща.
И сутрешна целувка тъй гореща
ме буди пак за слънчев ден.
Да, още вярвам в любовта,
която с поглед ме разбира,
която в споделена тишина
умората ми в шепата си сбира.
Да, още вярвам в тази дето
поддържа живо в мен детето.
Любов, която ме дарява
със сила, нежност и със вяра!
© Ивелина Тодорова Всички права запазени