Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
10.02.2008 г., 10:41 ч.

Осиротяване 

  Поезия » Философска
933 0 12
Не искам да съм важна и призната,
затуй далече от света се скрих.
Ласкатели са моите палачи
и пречат ми да чуя своя стих.

Значителна за себе си ще бъда,
а не в „доброжелателни” очи.
Тя - хорската любов - е тъй оскъдна,
но трябва ли да бягам вдън гори...

Не искам да съм важна и сиротна.
Защо от суета да ме боли?
Сърцето си ще викам и ще моля,
по-скоро мене да осинови!

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Смразяваща" образност, Гео... Поздрави и на теб. Благодаря за вниманието!
  • Кости в полето...
    Сърцето ми пронизва
    леденият вятър.

    Изоставено дете...
    Вятър му легло постила,
    слана го завива. (Башо)



    Поздравчета!


  • Твоята не е оскъдна, мила. Поздрави.
  • ..Тя хорската - любов - е тъй оскъдна...
    Така е, Мария...А когато хората се обичат
    животът става по-лесен. с обич за теб, мила Мария.
  • Това е много близък до Сърцето ми стих... Благодаря ти!
  • Браво!!!!!!!
  • Не може никой да ни вземе Обичта, но...дори да те обича целия свят, нима има значение, ако не можем да дадем Любов на самите себе си. Безумно е да разчиташ на нещо, което понякога е химерно - трохи човешка обич, друг път реално и в изобилие, но все пак извън теб и зависещо от други. Това е била болката ми: да не чакам "отвън"... Благодаря ти, мила Виолет!
  • Тя - хорската любов - е тъй оскъдна,
    но трябва ли да бягам вдън гори...
    !!!!
    Не трябва...
    Нали знаеш, никой не може да ти вземе любовта на хората?!
  • Благодаря! Вашето отношение е много ценно за мен.
  • Силен и мърър стих...Поздравления!!!
  • Достойно чувство, изразено в достоен стих.
    Поздрав!
  • Дълбок и искрен е стиха ти!Докосна ме!Поздрав от мен с обич!
Предложения
: ??:??