Останах без сърце

Отдавна престанах за тебе да страдам,

отдавна спрях да проливам сълзи.

Сърцето ми вече не търси пощада -

превърнах го в камък и така не боли!

Превърнах го в камък, но камък,

във който твоят образ зазидан стои...

Зазидани с него останаха вътре

и всички мои прекрасни мечти.

Зазидани там са и всички надежди,

моето щастие, целият свят...

Сърце във гърдите си нямам аз вече,

а камък студен и пронизваща хлад!