Останах без сърце
Останах без сърце
Отдавна престанах за тебе да страдам,
отдавна спрях да проливам сълзи.
Сърцето ми вече не търси пощада -
превърнах го в камък и така не боли!
Превърнах го в камък, но камък,
във който твоят образ зазидан стои...
Зазидани с него останаха вътре
и всички мои прекрасни мечти.
Зазидани там са и всички надежди,
моето щастие, целият свят...
Сърце във гърдите си нямам аз вече,
а камък студен и пронизваща хлад!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АнеблА Всички права запазени
