Останах сам
Разбери ме, проумей ме, моля!
Не, не ме оставяй неразбран!
Край всичките щастливи хора,
не оставяй празен моя храм!
Че без любов сърцето ми е птица,
която лута се в железни небеса.
И няма блян, ни сълзи в очите,
и няма вятър в тежките крила!
Ще плача аз, а ти ще се усмихваш -
ах, това ли заслужавам аз?
Дошла в живота ми като стихия,
ще чувам още твоя глас.
И колкото душата да те вика,
ограбена, лишена от мечти,
лицето ми ти няма да обикнеш.
Нищо няма в теб да затупти.
Но веднъж усетила ти топлината моя,
със спомените ще ме връщаш, знам.
С целувка нежна и с последно "Сбогом" -
Не, не ме оставяй неразбран!
Край всичките щастливи хора,
не оставяй празен моя храм!
Че без любов сърцето ми е птица,
която лута се в железни небеса.
И няма блян, ни сълзи в очите,
и няма вятър в тежките крила!
Ще плача аз, а ти ще се усмихваш -
ах, това ли заслужавам аз?
Дошла в живота ми като стихия,
ще чувам още твоя глас.
И колкото душата да те вика,
ограбена, лишена от мечти,
лицето ми ти няма да обикнеш.
Нищо няма в теб да затупти.
Но веднъж усетила ти топлината моя,
със спомените ще ме връщаш, знам.
С целувка нежна и с последно "Сбогом" -
ти тръгна... и останах сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
. Поздрав 
