18.04.2016 г., 6:04

Останал с тишината

506 0 5

Останал в тишината все нещо ме боли,

когато гледам болката на хората.

В сърцето огън, огън ме гори,

не мога да преборя злобата.

То всичко тръгнало е. Чудя се къде?

Днес всеки прави се на интересен.

На всеки чак до гуша му дойде,

живота става тесен, тесен.

Останал с тишината Аз знам че съм добре,

и болката все някак ще отмине.

Недей пита човече на къде,

сложи в душата си любов и прегърни ме.

В.Й. 16.04.2016г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за силното стихотворение!
  • Любовната тишина и нейното съществуване ни измъкват от лошото! Житейско послание!
  • Всички се нуждаем от прегръдката на тишината и от рамото на ближния в този окаян свят. А ближния, най-неочаквано, понякога срещаме в лицето на съвършено непознат. Поздрав!
  • Хубаво стихо, Васко! Поздравления!
  • !!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...