5.09.2007 г., 10:41

Остани

1K 0 0

     Остани



Колко много мъка ти ми причини!

Колко много болка в сърцето посади!

Колко красиви мечти ти изгори,

а аз те моля:  „Остани"!


Да бъда рицар искаш ти,

да ти свалям всяка нощ звезди...

А мойте кафяви очи

шепнат нежно:  „Остани"!


Мойте кафяви очи ронят сълзи.

Колко проливен е дъждът, нали?!

И напук на твоите лъжи,

ще крещя до болка: „Остани"!


Остани, любима, остани!

Искам да сбъднеш моите мечти!

И дори много да те заболи,

ще продължавам да нашепвам: „Остани"!


   Nick Dracula

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...