Остани...
Остани
в очите ми,
в света ми
дихание
и мисъл
за живот.
Остани,
когато трябва
да си идеш...
прегърнал сянката
на нашата любов.
Остани,
и всичко,
знам,
ще оцелее.
След дълга зима
в мисъл
(чиста)
пак ще се роди...
Онази капчица,
останала
в сърцата -
в целувките ни
диша и гори.
Остани,
защото
още ме обичаш...
Такава истинска -
когато
всеки
стон
в нощта ни
пише стих.
Когато
всяка
минала секунда
е белязала
сърцата
с огнен щрих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
