Dec 2, 2008, 4:34 PM

Остани...

  Poetry
1K 0 18
 

Остани

в очите ми,

в света ми

дихание

и мисъл

за  живот.

Остани,

когато трябва

 да си идеш...

прегърнал сянката

на нашата любов.

 

Остани,

и всичко,

знам,

ще оцелее.

След дълга зима

в мисъл

 (чиста)

пак ще се роди...

Онази капчица,

останала

в сърцата -

в  целувките ни

 диша и гори.

 

 

Остани,

защото

 още ме обичаш...

Такава истинска -

когато

 всеки

стон

в нощта ни

пише стих.

Когато

всяка

 минала секунда

е белязала

сърцата

с огнен щрих.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...