Остани
Настъпвам малки цветни стъкълца
от крилата на стотици пеперуди.
Болезнена бе тази красота
и затова я тъпча, за да се събудя.
Във въздуха трептеше свобода,
заключена във златен ореол.
Ти беше просяк, господар жесток, мечта,
прикрит за другите, за мен душевно гол.
Въртях се със разтворени ръце,
поглъщах даже с длани любовта.
Не бях лъжовна, а усмихнато дете,
не бях превзета, само истинска жена.
Мислех си, че виждам вечността,
а виждах само твоите очи.
Сега политам, ако искаш сам сама,
щом тъй желаеш - тук си остани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
Браво и 6!
