Маичка (Мая)
36 39
23.06.2005 г., 14:02 ч.

Остани 

  Поезия
1464 0 4

Настъпвам малки цветни стъкълца
от крилата на стотици пеперуди.
Болезнена бе тази красота
и затова я тъпча, за да се събудя.

Във въздуха трептеше свобода,
заключена във златен ореол.
Ти беше просяк, господар жесток, мечта,
прикрит за другите, за мен душевно гол.

Въртях се със разтворени ръце,
поглъщах даже с длани любовта.
Не бях лъжовна, а усмихнато дете,
не бях превзета, само истинска жена.

Мислех си, че виждам вечността,
а виждах само твоите очи.
Сега политам, ако искаш сам сама,
щом тъй желаеш - тук си остани!

© Мая Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??