Маичка (Мая)
36 39
Jun 23, 2005, 2:02 PM

Остани 

  Poetry
1287 0 4

Настъпвам малки цветни стъкълца
от крилата на стотици пеперуди.
Болезнена бе тази красота
и затова я тъпча, за да се събудя.

Във въздуха трептеше свобода,
заключена във златен ореол.
Ти беше просяк, господар жесток, мечта,
прикрит за другите, за мен душевно гол.

Въртях се със разтворени ръце,
поглъщах даже с длани любовта.
Не бях лъжовна, а усмихнато дете,
не бях превзета, само истинска жена.

Мислех си, че виждам вечността,
а виждах само твоите очи.
Сега политам, ако искаш сам сама,
щом тъй желаеш - тук си остани!

© Мая All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??