Не казвай, че от теб избягах,
прокуди ме с ехидност и лъжа,
така направи, дълго страдах
и трябваше да продължа.
Не знаех точно накъде да тръгна,
все нещо теглеше назад,
на удара не можех да отвърна
и беше отесняло в този град.
На прага на дома ти аз въздъхнах,
оставих болката, да не тежи,
но после мълчешком се върнах,
вземах си я, във мене да седи... ...