renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
17.05.2011 г., 9:56 ч.

Остани 

  Поезия » Любовна
650 0 4

Не казвай, че от теб избягах,

прокуди ме с ехидност и лъжа,

така направи, дълго страдах

и трябваше да продължа.

Не знаех точно накъде да тръгна,

все нещо теглеше назад,

на удара не можех да отвърна

и беше отесняло в този град.

На прага на дома ти аз въздъхнах,

оставих болката, да не тежи,

но после мълчешком се върнах,

вземах си я, във мене да седи...

И пак претеглям на кантар нещата,

каква е истината, зная, не греша,

в онази нощ показа ми вратата,

от теб объркана, заминах си пеша...

И дълго аз вървях усамотена

със болката, обидата, страха,

обърнах се с надежда спотаена,

че може да ме върнеш у дома.

Но ти не го направи, не продума,

какво си мислеше, какво реши,

така очаквах с обич да ми кажеш

едничкото съдбовно "Остани!"

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??