Остани
Не казвай, че от теб избягах,
прокуди ме с ехидност и лъжа,
така направи, дълго страдах
и трябваше да продължа.
Не знаех точно накъде да тръгна,
все нещо теглеше назад,
на удара не можех да отвърна
и беше отесняло в този град.
На прага на дома ти аз въздъхнах,
оставих болката, да не тежи,
но после мълчешком се върнах,
вземах си я, във мене да седи...
И пак претеглям на кантар нещата,
каква е истината, зная, не греша,
в онази нощ показа ми вратата,
от теб объркана, заминах си пеша...
И дълго аз вървях усамотена
със болката, обидата, страха,
обърнах се с надежда спотаена,
че може да ме върнеш у дома.
Но ти не го направи, не продума,
какво си мислеше, какво реши,
така очаквах с обич да ми кажеш
едничкото съдбовно "Остани!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
