7.05.2019 г., 23:34

Остани си, Боже, там!

781 5 15

Остани си, Боже, там! 

Не слизай на земята!

Защото, Боже, знам,

че ще ти отнемем главата!

Ще те охулим! С пръсти ще те сочим!

На края, кръвта ти ще източим!

Остани си, Боже, там!

Не идвай на земята!

Лоши сме станали!

Боготворим Сатаната!

 

 

 Нека не ви се струва богохулно,но в последния месец медиите ни заливат с такива неща! Ужасни неща! Няма на кого да вярваме! Няма кого да следваме! Защото целта на „водачите” не е България да просперира, а да се докопат до власт и пари! За това мислех, до като пишех последните си две неща.Никой не е застрахован от охулване! Бог най-вече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Дани, Кате, Гавраил. Архангеле, нима не сме се развивали две хил. години? Защо, тогава, е дал живота си? Защо е страдал? Катенце! Ако знаеш колко ме боли! За всичкото добро, което унищожаваме! Заради всичкото зло, което засяваме! Тия ни грехове дават и ще дават плод. Трябва да се крещи за това, та дано някой чуе и също закрещи! Дани! Няма как да имаш душа, да те застигне тази страшна вълна и да си траеш. Трябва да завие сирената за опасност! Благодаря ви! Танче, благодаря и на теб!
  • На една вълна сме, Марги! И аз засягам в последното си стихотворение сходна тема! Даже и Господ да слезе, ще бъде най-жестоко охулен!
  • Личи си, че е написано на един дъх. Силни чувства!
  • Маргарита,но така е от две хиляди години.
  • Привет, Веси! Радвам се, че прочете! Как ли е в нас, като живеем по този начин и правим такива неща! Искам да си остане чист, светъл, добър и могъщ! В него ни е надеждата! Сещам се за котаракът в чизми, който можал да убие злия магьосник само като го извади от обичайната му форма и го превърне в мишка. Нека Бог си остане в божествена форма за всеобщо добро!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...