2.06.2012 г., 10:50

Остани тази нощ

1.8K 3 20

Остани тази нощ -

само тази нощ имам, любима.

След това може би ще съм лош,

ще съм чужд или просто без име,

 

ще съм буква в тефтер

или номер изтрит в телефона.

Но сега… но сега си до мен,

а нощта е така благосклонна.

 

Знам, че искаш безчет,

обещания в бъдеще време:

колко много луни занапред

ще люлеем, докàто задремят,

 

колко много слънца

ще попивам в косите ти с устни

и как никой и нищо в света

теб от мен няма как да откъсне.

 

Но защото, любов,

в миг такъв най-кретенски съм честен,

мога само да кажа едно:

остани тази нощ без претексти.

 

„После“ просто е зар -

няма плът, няма мирис и няма

ни един влюбен - млад или стар,

който знае какво ще се падне.

 

Има само „сега“

и очите ти тъмни от жажда…

А в гръдта ми шепти океан  

и за теб нощна приказка ражда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново и отново се връщам тук!
    Силно е...за мига!
    Очаквам още поезия в профила ти определено
  • Страхотия си, Владо!
  • Страхотно е! Поздрав!
  • Много ми хареса. На фона, на всичко, което изчетох днес мога смело да благодаря за това, че най-накрая си доставих удоволствие чрез този текст.
  • Хубаво! Само единствено стихът с претексти-те ми дразни сетивата, натежава. Поздрави, Владо!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...