Остани тази нощ -
само тази нощ имам, любима.
След това може би ще съм лош,
ще съм чужд или просто без име,
ще съм буква в тефтер
или номер изтрит в телефона.
Но сега… но сега си до мен,
а нощта е така благосклонна.
Знам, че искаш безчет,
обещания в бъдеще време:
колко много луни занапред
ще люлеем, докàто задремят,
колко много слънца
ще попивам в косите ти с устни
и как никой и нищо в света
теб от мен няма как да откъсне.
Но защото, любов,
в миг такъв най-кретенски съм честен,
мога само да кажа едно:
остани тази нощ без претексти.
„После“ просто е зар -
няма плът, няма мирис и няма
ни един влюбен - млад или стар,
който знае какво ще се падне.
Има само „сега“
и очите ти тъмни от жажда…
А в гръдта ми шепти океан
и за теб нощна приказка ражда.
© Владо All rights reserved.
Силно е...за мига!
Очаквам още поезия в профила ти определено