От спиралата на времето
слагам около очите си леко
и тръгвам по пътя в забвението -
ще ме срещне някой спомен отдалеко.
Ще попита: "Как си, накъде така?",
ще го прегърна нежно и горещо,
ще подам изстинала ръка
и ще продължа, без да казвам нещо.
Въпросите са, за да има спомени - ...
... Не за отговори - през сълза...
© Вечерница или Зорница Всички права запазени