9.05.2007 г., 9:45

ОСТАТЪК

1K 0 23
 

Умориха се думите... скриха се.

Неизказано тъжни отминаха.

И в безкрайното тихо усмивките

помрачиха се... сякаш застинаха.

И със длани студени попиваме

мокри капки, по бузите стекли се.

Натежалите спомени търсим и

рисуваме с тях по постелите.

Във стенания чезнат целувките -

от душата откъснати мигове.

Днес събирам остатъка в шепите

и дарявам го с обич на другите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....