ОСТАТЪК
1K
0
23
Умориха се думите... скриха се.
Неизказано тъжни отминаха.
И в безкрайното тихо усмивките
помрачиха се... сякаш застинаха.
И със длани студени попиваме
мокри капки, по бузите стекли се.
Натежалите спомени търсим и
рисуваме с тях по постелите.
Във стенания чезнат целувките -
от душата откъснати мигове.
Днес събирам остатъка в шепите
и дарявам го с обич на другите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
