Остава...
ОСТАВА...
Р. Чакърова
Не ти прощавам.
И не те забравям.
Сълзите си не крия
зад дъжда.
То вече е записано.
Остава...
В аналите на Бог.
Като ръжда.
В корозия,
разяждаща вселени.
В карикатура
в местна жълта преса.
В торнадо,
завъртяло теб и мене.
В най- слушан шлагер
миналата есен.
В следи от динозаври –
вкаменели,
загърнати
във лапите на времето.
В потънал кораб
в ледени предели.
В отречена дидактика.
В полемика
между изпитани лъжи
и истини.
В стопкадъра
на розови желания.
В издрасканите с рими
бели листи.
В прегракналата
песен
на камбаните.
В безлично томче
в джобните издания,
любимо на клошарите
под моста.
В следобедно,
дъждовно колебание.
Въпрос –
от неудобните въпроси.
В наздравицата
в края на годината
В паричката
на коледната пита.
В четвъртото
листчè на детелината.
И в звезден прах,
полепнал по очите ни...
Лондон 16/12/2015 11:47
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
