2.10.2011 г., 16:35

Остави...

920 0 0

ОСТАВИ...

Защо удряш все още
по сърцето си
с кремъка
ти наранена душа?
Не разбра ли -
не можеш изтръгна
от огън угаснал
искра!
Остави на мира
живота студен
и един прозорец
отворен -
нека влиза
светлината
на тъжния ден
и тъмнината на
есенни нощи,
остави
мълчаливия паяк -
във всички ъгли
на твойто сърце
своята мрежа
в мрака глух
да плете...

Дейзи Патън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...