ОСТАВИ...
Защо удряш все още
по сърцето си
с кремъка
ти наранена душа?
Не разбра ли -
не можеш изтръгна
от огън угаснал
искра!
Остави на мира
живота студен
и един прозорец
отворен -
нека влиза
светлината
на тъжния ден
и тъмнината на
есенни нощи,
остави
мълчаливия паяк -
във всички ъгли
на твойто сърце
своята мрежа
в мрака глух
да плете...
Дейзи Патън
© Дейзи Патън Всички права запазени