Остави ме... Иди си...
Аз вече не плача.
Това не са сълзи в очите ми,
а прощалният танц на мечтите ми
в сребърен пясък...
Остави ме... Иди си...
Не докосвай без обич страните ми.
Това не са сълзи в очите ми,
а смъртта на мечтите ми
с болка и крясък...
© Валентина Атанасова Всички права запазени