Остави ме...
Ето го, там е,
усмихва се,
обича ме,
виждам го в очите му...
така искам да приема любовта му...
но не мога...
в мислите ми - само ти,
в сърцето - само ти...
но Ти ме нарани...
и сърцето ми на парчета от тебе пак е...
Искам него да обичам,
но тебе вечно ще желая...
зная, че за мене той е по-добър,
мил е, и внимателен дори...
но него не обичам,
само теб желая...
Хаос е в моята глава
заради теб,
и него не обичам пак заради теб...
Моля те, иди си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Иванова Всички права запазени
