"Остави ме - забрави ме..."
Остави малкото дете, което тъй безумно се влюби в твоето добро сърце.
Остави ме, забрави ме...
Забрави ме - ах, колко много искам да върна любовта.
Остави ме, забрави ме...
Забрави ме - ах, как искам всяка вечер да целувам устните ти,
да милвам лицето ти, да гледам очите ти.
Остави ме, забрави ме...
Няма я вече топлината на тялото ти.
Остави ме, забрави ме...
Няма я вече нежността на целувките ти.
Остави ме, забрави ме...
Не чувам вече нежните и милите слова.
Остави ме, забрави ме...
Сърцето ми кърви, душата ми страда, болката остава и става още по-голяма.
Остави ме, забрави ме...
Няма го вече момчето, което обичам и момчето, в което се вричам.
Остави ме, забрави ме...
Не съм ти нужна вече аз в живота.
Остави ме, забрави ме...
Остави твоето малко диваче без нейната първа истинска любов.
Остави ме, забрави ме...
А аз още те обичам с цялото си сърце и душа, моя първа истинска любов.
Остави ме, забрави ме...
Този стих е посветен на моята първа истинска любов
Иван Райков Димитров... Обичам те с цялото си сърце и душа, моя
първа истинска и никога незабравима любов...
Обичам те, мое малко диваче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Благоева Всички права запазени