Остави ме, забрави ме... Остави малкото дете, което тъй безумно се влюби
в твоето добро сърце. Остави ме, забрави ме... Забрави ме - ах, колко много искам да върна любовта. Остави ме, забрави ме... Забрави ме - ах, как искам всяка вечер да целувам устните ти, да милвам лицето ти, да гледам очите ти. Остави ме, забрави ме... Няма я вече топлината на тялото ти. Остави ме, забрави ме... Няма я вече нежността на целувките ти. Остави ме, забрави ме... Не чувам вече нежните и милите слова. Остави ме, забрави ме... Сърцето ми кърви, душата ми страда,
болката остава и става още по-голяма. Остави ме, забрави ме... Няма го вече момчето, което обичам
и момчето, в което се вричам. Остави ме, забрави ме... Не съм ти нужна вече аз в живота. Остави ме, забрави ме... Остави твоето малко диваче
без нейната първа истинска любов. Остави ме, забрави ме... А аз още те обичам с цялото си сърце и душа,
моя първа истинска любов. Остави ме, забрави ме...
Този стих е посветен на моята първа истинска любов Иван Райков Димитров...
Обичам те с цялото си сърце и душа, моя първа истинска и никога незабравима любов... Обичам те, мое малко диваче...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.