Остави ми към тебе пътека една!
Като Природата щедра
и така вдъхновяваща...
Растяща в калта,
но цъфтяща в цветя!
Ти си толкоз вълнуваща
и така си променлива...
Поетеса вълшебна!
Или просто Жена?
Като утро след мрака,
мое Слънце изгряващото,
колко дълго те търсих,
остави ми следа!
Пламък нежено изгарящ
умело разпалила
с твоята плаха и нежна,
грижовна ръка...
лицето, косата, душата погалила...
Остави ми към тебе пътека една!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
...
