Като Природата щедра
и така вдъхновяваща...
Растяща в калта,
но цъфтяща в цветя!
Ти си толкоз вълнуваща
и така си променлива...
Поетеса вълшебна!
Или просто Жена?
Като утро след мрака,
мое Слънце изгряващото,
колко дълго те търсих,
остави ми следа!
Пламък нежено изгарящ
умело разпалила
с твоята плаха и нежна,
грижовна ръка...
лицето, косата, душата погалила...
Остави ми към тебе пътека една!
© Ангел Милев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...