Остави
Остави
си кичур от косата,
леката си стъпка във росата.
Остави
за спомен и очите
да се сливат вечер със звездите.
Остави
целувка сладострастна,
с нея в любовта си да порасна.
Остави
усмивката си блага
в нивата ми, напоена с влага.
Остави
сърцето в мойте шепи,
в него да погледнат всички слепи.
Остави
дори душата твоя
тук на улицата - на завоя...
С моята душа да тръгнат двете
и през пролет, есен, зиме, лете
в облаци, във клоните и жици
неразделни да са в обич птици!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
