Остров сред калта
Остров сред калта
================
Дали от твърде много светлина,
или пък от безсъници и честност,
заседнах, като лодка без платна,
из жълтите потайности на вестник.
Намерих го в квартално кафене,
додето се разсънвах от кошмари,
в които сиромашко портмоне,
ми удряше по бузите шамари.
За кратко по мастилото вървях,
но беше заблатено и горещо
и нямаше ни дишащи слова,
ни нещо – задушевно и човешко.
Измислях си щастливи имена,
с които между буквите да мина,
но всички се превръщаха в петна,
а утрото изгубваше невинност.
Открих накрая остров сред калта
и в него с трън извадих си душата.
Бе мъничка рисунка от цветя,
в зелените поли на планината.
Откъснах си тревичка за конец
и в трънчето го вдянах, да закърпя,
това което блатният молец
изяжда от душите ни предсмъртно.
Художника намерих да седи,
до бара с куп салфетки и моливи
и, тъй като се знаем отпреди,
ръка в ръка си тръгнахме щастливи.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
Поздрав и от мен!
