5.08.2016 г., 11:47 ч.

Остров сред калта 

  Поезия
401 2 8

Остров сред калта
================
Дали от твърде много светлина,
или пък от безсъници и честност,
заседнах, като лодка без платна,
из жълтите потайности на вестник.

 

Намерих го в квартално кафене,
додето се разсънвах от кошмари,
в които сиромашко портмоне,
ми удряше по бузите шамари.

 

За кратко по мастилото вървях,
но беше заблатено и горещо
и нямаше ни дишащи слова,
ни нещо – задушевно и човешко.

 

Измислях си щастливи имена,
с които между буквите да мина,
но всички се превръщаха в петна,
а утрото изгубваше невинност.

 

Открих накрая остров сред калта
и в него с трън извадих си душата.
Бе мъничка рисунка от цветя,
в зелените поли на планината.

 

Откъснах си тревичка за конец
и в трънчето го вдянах, да закърпя,
това което блатният молец
изяжда от душите ни предсмъртно.

 

Художника намерих да седи,
до бара с куп салфетки и моливи
и, тъй като се знаем отпреди,
ръка в ръка си тръгнахме щастливи.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??