23.11.2005 г., 19:49

островът

1.4K 0 0

Намирам се на острова красив,
пожелах го и стана мой дом.
Тук за първи път усетих че живея,
срещнах непознато чувство-свобода!
Но по-свободна ли съм от мойта самота?
Всичко е така спокойно и невинно,
няма грехове и злоба,
живот без болка и тъга!
Сега се радвам на дребните неща-
на пясъка в ръцете си,
и думите на вятъра!
Говоря със морето,
а то разказва хубави неща!
Нощем си играя със звездите,
тяхна майка е грижовната луна.
Тя съвет ми дава - да следвам своята мечта,
дори да се наложи в пътя си да съм сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...