23 нояб. 2005 г., 19:49

островът

1.4K 0 0

Намирам се на острова красив,
пожелах го и стана мой дом.
Тук за първи път усетих че живея,
срещнах непознато чувство-свобода!
Но по-свободна ли съм от мойта самота?
Всичко е така спокойно и невинно,
няма грехове и злоба,
живот без болка и тъга!
Сега се радвам на дребните неща-
на пясъка в ръцете си,
и думите на вятъра!
Говоря със морето,
а то разказва хубави неща!
Нощем си играя със звездите,
тяхна майка е грижовната луна.
Тя съвет ми дава - да следвам своята мечта,
дори да се наложи в пътя си да съм сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...