1.02.2007 г., 12:59

Освободен

1.1K 0 3
Обърнах всичко в живота си на пепел,
че само тя не гори, не умира.
И тръгнах по пътя суров към върха.
Не ме дърпай.
Не мисля да спирам.
Да, знам, че е трудно и тежко.
И, че не всеки се връща,
но всеки, щом може отива, нали?
Е, и моята е същата.
И не съди жестоко, че те съдя,
за мързела и суетата.
Обръщам гръб сега на света.
С очите си гледам сега.
пътя жесток към свободата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...