Осъдена душа
Осъдена душа
Съдба, защо за теб не важна съм,
защо тъй съдиш моята душа,
с какво показа тя на теб и на околните,
че недостойна е за обич и добри слова?
Стаена... плаха, тя - моята душа,
не смее да попита теб, Съдба:
- Защо отне усмивката едничка
от истинската, вярваща жена?
Нима си зла, коварна вещица,
ограбваща без никаква вина?
Нима осъждаш ме да съм нещастница
и с болката да бъда все сама?
Боли... но има ли значение...
та ти ограби ме, остави ме една!
И пука ли ти? Не, разбира се,
за теб, това е просто суета!
Нима целиш да хленча молейки,
да се смилиш над моята душа,
да стоплиш с обич жива дните ми,
да ми изпратиш малко добрина!
Не става, няма да си позволя,
да моля, да крещя и влача се,
защото хленченето неприсъщо ми е,
то винаги било е за деца.
Съдба, играй си с мен, присмивай се,
не ме вълнува колко можеш да си зла,
сърцето ми кораво е... от камък е
и няма аз да ти го подаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Всички права запазени
