Осъждаш ли ме?
Осъждаш ли ме? Знам, че съм виновна.
Но виж, че вън е бялата луна
и тази нощ ще е съдбовна,
недей мълча във сива светлина!
Целуни на часовника стрелките,
нека да е вечно полунощ.
Пресъхнаха ли ми вече очите,
сега усещам дива мощ.
Запали огъня жарък,
изгори ме, нека боли,
животyt ми сив е тъй жалък
и дави се във полярни вълни.
Побързай, защото нощта си отива,
а утрото вече пръска червени лъчи
и аз като птица красива
отлитам ранена, ах, как боли!
Осъждаш ли ме? Знам, че съм виновна.
Но вънка беше бялата луна,
сега е слънцето гальовно,
а аз съм миг от тишина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джу Всички права запазени
