28.07.2009 г., 11:19 ч.

Осъзнати 

  Поезия » Философска
587 0 16

Има дни,
объркани, кошмарни...
Облак черен
слънцето изнудва.
Вятърът,
предвестник буреносен,
виещо   във клоните
се вмъква.
Огъват  се снагите
дървесови,
подложени на
удари ужасни.
Ту молят... 
ту изригват в страсти,
но борят се.
Та те са осъзнати.
Знаят...  
утре бурята ще мине,
дъждът ще е пречистил
небесата,
а слънцето отново
ще разлее
усмивката...
ще грейне във листата.
И пак ще са готови
да посрещат
те дните си
до края отредени,
дърветата
стоически усещат,
че бурите ги правят
по-калени.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??