Осъзнати
Има дни,
объркани, кошмарни...
Облак черен
слънцето изнудва.
Вятърът,
предвестник буреносен,
виещо във клоните
се вмъква.
Огъват се снагите
дървесови,
подложени на
удари ужасни.
Ту молят...
ту изригват в страсти,
но борят се.
Та те са осъзнати.
Знаят...
утре бурята ще мине,
дъждът ще е пречистил
небесата,
а слънцето отново
ще разлее
усмивката...
ще грейне във листата.
И пак ще са готови
да посрещат
те дните си
до края отредени,
дърветата
стоически усещат,
че бурите ги правят
по-калени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
