От ада

Там текат реки от кръв,
навързани в безкрайна връв.
Там душите викат и крещят,
умират. В пещ от болка те горят.
Демони от там излизат
и в Земята те навлизат.
Тяхно царство там е, сеят зло.
Водят битка с онова, земното "добро".
Дяволът владее там,
във на Ада дълбините.
И всичко там е, знам,
със реки от кръв покрито.

От там излизам аз, сама.
Дяволът е мой баща.
С кръв се храня, сея мъка и тъга.
Не страдам.
Всяко добро със злоба подминавам.
Болката е мойто второ име
и раздавам я. Във мене много има.
Мъртва, вещица, неземна,
жена на дълбини подземни.
Така човечеството ме нарича
и част от него в мен се врича.
Мислят си, че така ще се спасят,
но мойто име като призоват,
само по-бързо ще умрат.
Богиня на смъртта, на погубени души съм аз.
Внимавай. Ставам по-силна с всеки час.
И за тебе ред ще дойде, ще те заболи.
Затова пази си гърба,
мой мили, любими.