samira (Мариа)
33 38
17.02.2005 г., 22:15 ч.

От болка умирам 

  Поезия
1813 0 8

Искаш ли отново аз да те сънувам?

Да, но навярно в друг живот.

Защо си мислиш, че за тебе аз тъгувам?

Не знаеш ли? Любовта ти ме превърна в робот.

 

Хилядите нощи в сълзи обляна

ме направиха безчувствена и без мечти.

И сякаш не в сълзи, а в кръв обляна,

светът започваше да се върти.

 

Спомнях си как бягахме из снежните пустини,

аз бях малка и с хиляди мечти.

То беше преди толкова години,

а споменът отново в мен лети.

 

Това бе лятна приказка в зимен сезон,

гореща, но гибелно нежна.

Това бе безкрайна музика от стар микрофон,

бе усмивка небрежна.

 

Превръщах мъката си в чиста вода,

Пиех я и ставах силна.

И забравих те просто така,

а стената пред мен ставаше все по стабилна.

 

Не те чувам! Май нещо мълчиш?

Върви си, не ща да те спирам.

Върви си и дано си простиш,

за дето от болка умирам.

 

© Мариа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??