От болка умирам
Искаш ли отново аз да те сънувам?
Да, но навярно в друг живот.
Защо си мислиш, че за тебе аз тъгувам?
Не знаеш ли? Любовта ти ме превърна в робот.
Хилядите нощи в сълзи обляна
ме направиха безчувствена и без мечти.
И сякаш не в сълзи, а в кръв обляна,
светът започваше да се върти.
Спомнях си как бягахме из снежните пустини,
аз бях малка и с хиляди мечти.
То беше преди толкова години,
а споменът отново в мен лети.
Това бе лятна приказка в зимен сезон,
гореща, но гибелно нежна.
Това бе безкрайна музика от стар микрофон,
бе усмивка небрежна.
Превръщах мъката си в чиста вода,
Пиех я и ставах силна.
И забравих те просто така,
а стената пред мен ставаше все по стабилна.
Не те чувам! Май нещо мълчиш?
Върви си, не ща да те спирам.
Върви си и дано си простиш,
за дето от болка умирам.
© Мариа All rights reserved.
