4.08.2009 г., 10:32

От чата

490 0 1

       ОТ ЧАТА

 

Отстъпих те, защото искаш.

Празната надежда те държи.

И тлее болката, и стиска

от твоите безсмислени лъжи.

 

Днес, Момиче, не преставаш.

По света търсиш принцове безброй.

Животът ти - интернет забава,

от чата чакаш, компютърен герой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога нереалното изглежда много по - привлекателно от това, което е пред очите ни. И изпускаме истинския човек в търсене на компютърния герой.
    Поздрави

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...