Aug 4, 2009, 10:32 AM

От чата

  Poetry
496 0 1

       ОТ ЧАТА

 

Отстъпих те, защото искаш.

Празната надежда те държи.

И тлее болката, и стиска

от твоите безсмислени лъжи.

 

Днес, Момиче, не преставаш.

По света търсиш принцове безброй.

Животът ти - интернет забава,

от чата чакаш, компютърен герой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога нереалното изглежда много по - привлекателно от това, което е пред очите ни. И изпускаме истинския човек в търсене на компютърния герой.
    Поздрави

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...