28.01.2007 г., 22:36

ОТ ДНЕС

930 0 13

Не, днес няма да плача. Ще бъде различно!
С нова мечта ще посрещна утрото бяло.
Днес ще забравя, че те безумно обичам
и

с усмивка ще отбележа своето светло начало.


Днес ще разпусна немирни коси срещу вятъра.
Нека флиртува в очите ми нежна мъгла.
Ще бъда щастлива, не за своето "Някога",
а за това, което се случва сега.


Днес ще бъда красива. И истинска.
Ще погребвам всеки спомен и късче тъга,
и всяка болка в сърцето, неволно подтискана,
ще изтрия! От днес започвам с нова искра!


Не, днес няма да плача. Ще бъде различно!
С нова мечта ще посрещна утрото бяло.
Днес ще забравя, че те безумно обичам
и ще събера парчетата себе си, за да съм цяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен много ми харесва този стих !
  • Браво, браво! Сила и категоричност! Много ми хареса! Поздрав с нещо мое:
    * * *
    Днес съм чужда, далечна на всичко,
    което до вчера гризеше душата,
    днес съм друга, съвсем съм различна,
    в очите замръзна навеки сълзата!

    Днес съм писък, и вопъл, и стон,
    не – преглътнати думи с въздишка,
    днес съм гвоздея, остър пирон,
    който извадих от своята рана самичка!
    * * *
    Много усмивки!
  • Много ми хареса стихът ти!
    Красив и истински!
    Браво! Толкова си млада , а пишеш впечатляващо
  • леле, страхотно
  • Направи го наистина,мила,направи го!Целувки от мен и поздравления за прекрасния стих.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....