Oт душата ми
За една моя приятелка,
която изгоря в пламъците на любовта...
Обичам те! - звучеше прозаично,
до скоро в безнадеждна самота.
Жадувам те! И този път различно
покълна чувство, после разцъфтя.
Дойде като нечакана стихия...
И целия ми свят превърна в песен.
Извеза обич с истинска магия,
разлисти ме дори сред късна есен.
Обичам те! - аз вечно ще повтарям,
защото знам - ти носиш любовта,
а в твоя мир звезда съм и ще блесна,
докоснеш ли ме - струнно ще трептя.
Обичай ме, любими, как копнея
в ръцете ти безмълвно да горя!
За устните ти толкова омайни
готова съм - бушува в мен страстта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
