дакота (Дакота)
152 364
6.04.2007 г., 2:29 ч.

от две страни 

  Поезия
913 1 6
 от две страни


Аз съм там, където теб те няма,
дори когато е било отдавна.
Минава два -
не искам да си лягам.
Пустеят улиците,
самота навява.
Непоносимо е! Поникнала отрова.
Пера и кръв,  убити във стена.
Небето и земята
са (отново
по съдба) -
от две страни
на каменна врата.

нататък

Със слънцето
се разбрахме -
нататък...
където си лягам
без тебе,
от дъното на морето
песен
в грейнала чаша
да ти изпратя.

Нататък...
през въздух златеещ,
където съзвездията
тайно си пеят
роса от безвремието
да отпиваш
и  да забравяш
на живота студения север.

Със слънцето се разделям... 
на път е към тебе.

Миг


Среща - радост.
Миг потъване
в облак
захарен памук.
Смях, с трептенето
на стурна...
Вихрен танц -
ритмичен звук.
Кратък празник
... миг безвремие
Сетивата са с крила.
Непокорен стон
на времето
в сянка облакът
прибра.
Отмаляло
падат звуците,
в миг потъване
се давят...
Среща -
кратък миг на радост
в тиха вечност
отминава.


спокойно


Обичам те в сянка от
вълнение, в очакване
на срещата
със твоите
устни, в които
ще  изгубя
времето
да чувствам,
че  нямам те
до себе си.
Когато си свободен
да мълчиш - ела до мен...
Аз ще поема
цялото ти колебание.
Под камъка
дърво ще посадим
и с пръсти
ще рисуваме листа.
До вярване,
че мракът е врата
към светлината.
Вдъхни аромата му
(спокойно).

  

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??