от две страни
Аз съм там, където теб те няма,
дори когато е било отдавна.
Минава два -
не искам да си лягам.
Пустеят улиците,
самота навява.
Непоносимо е! Поникнала отрова.
Пера и кръв, убити във стена.
Небето и земята
са (отново
по съдба) -
от две страни
на каменна врата.
нататък
Със слънцето
се разбрахме -
нататък...
където си лягам
без тебе,
от дъното на морето
песен
в грейнала чаша
да ти изпратя.
Нататък...
през въздух златеещ,
където съзвездията
тайно си пеят
роса от безвремието
да отпиваш
и да забравяш
на живота студения север.
Със слънцето се разделям...
на път е към тебе.
Миг
Среща - радост.
Миг потъване
в облак
захарен памук.
Смях, с трептенето
на стурна...
Вихрен танц -
ритмичен звук.
Кратък празник
... миг безвремие
Сетивата са с крила.
Непокорен стон
на времето
в сянка облакът
прибра.
Отмаляло
падат звуците,
в миг потъване
се давят...
Среща -
кратък миг на радост
в тиха вечност
отминава.
спокойно
Обичам те в сянка от
вълнение, в очакване
на срещата
със твоите
устни, в които
ще изгубя
времето
да чувствам,
че нямам те
до себе си.
Когато си свободен
да мълчиш - ела до мен...
Аз ще поема
цялото ти колебание.
Под камъка
дърво ще посадим
и с пръсти
ще рисуваме листа.
До вярване,
че мракът е врата
към светлината.
Вдъхни аромата му
(спокойно).
© Дакота All rights reserved.
