22.09.2008 г., 13:52 ч.

От двете риби... 

  Поезия
867 0 33

От двете риби,

с които исках

да те нахраня -

едната съм аз...

От дълбините

на далечното време,

блестяща,

хлъзгава,

безсловесна -

заставам пред теб.

Сама съм се уловила,

рибарю...

Ти сАмо дойде

до брега.

(не те чаках дори...)

Просто нощта

стана различна,

когато се появи...

Единствен звук -

задавеното ти дишане

в тихата тъмнина

на зелените ми очи.

Аз - непонятно истинска,

като древна тъга

по обичане...

 ***

Рибата няма къща

и трудно (казват)

ще я задържиш.

Но, сетивата ти

все ще са сити...

щом си срещнал

очите И.

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??