От двете риби...
От двете риби,
с които исках
да те нахраня -
едната съм аз...
От дълбините
на далечното време,
блестяща,
хлъзгава,
безсловесна -
заставам пред теб.
Сама съм се уловила,
рибарю...
Ти сАмо дойде
до брега.
(не те чаках дори...)
Просто нощта
стана различна,
когато се появи...
Единствен звук -
задавеното ти дишане
в тихата тъмнина
на зелените ми очи.
Аз - непонятно истинска,
като древна тъга
по обичане...
***
Рибата няма къща
и трудно (казват)
ще я задържиш.
Но, сетивата ти
все ще са сити...
щом си срещнал
очите И.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
