От годините
Обзема ме ужас и паника цяла,
че главата ми вече е остаряла.
Паметта ми често ми изневерява,
мисълта – на изпитание ме поставя
Вървя и залитам като пияна -
спасение от това май вече няма.
Все се каня да се постегна
и към живота ръце да протегна.
Сутрин щом си надигна главата,
опитвам да стана сама от кревата,
ама дяволът в мен не ми разрешава,
все трябва някой ръка да подава.
Бях си изправена като фиданка,
а сега съм вече една крива сянка,
но още ме обземат сладки тръпки,
когато чуя вън тихите ти стъпки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
