От годините
Обзема ме ужас и паника цяла,
че главата ми вече е остаряла.
Паметта ми често ми изневерява,
мисълта – на изпитание ме поставя
Вървя и залитам като пияна -
спасение от това май вече няма.
Все се каня да се постегна
и към живота ръце да протегна.
Сутрин щом си надигна главата,
опитвам да стана сама от кревата,
ама дяволът в мен не ми разрешава,
все трябва някой ръка да подава.
Бях си изправена като фиданка,
а сега съм вече една крива сянка,
но още ме обземат сладки тръпки,
когато чуя вън тихите ти стъпки.
© Нели All rights reserved.
