От грях родена
Аз питах все какво различно е у мене.
Защо животът ми върви отново спрял?
Защо все вратите забранени
отварях... лесно и без капка жал?
Аз питах хората, а те мълчаха
и криеха очите си, за да не видя.
Попитах вятъра, дъжда, луната,
ухо си долепих до мъртва мида.
Но нито плът, земя, безплътно и небесно
се осмели да изрече слова...
Погубваща бе цялата ми прелест,
с чезнеща в лъчи и мрак душа.
Доде аз срещнах него... и вгледа се в мен.
Бе тук да разруши света ми и да бъде в плен.
За да остави ме... в разруха и горяща,
победена, след битка истинска и страшна.
Той лъга ме, тъй както мога да го правя.
Той люби ме, тъй както само аз изгарям.
И губи ме, за да ме има пак и пак...
И пъкъл бе, в рая да остави своя знак.
Различна си - прошепна подивял от болка.
На мен приличаш, но да се спася не мога.
Защото сме и двамата деца от грях родени.
От ангели любили се с дяволи обездушени.
Не ще се промениш, в кръвта студена
ще носиш белега, че си от грях родена.
За миг прекрасна, в миг опустошена,
ала жена си... с любов ти заличи и мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
